Последните няколко седмици бяха пълна лудница…

Всичко започна с едно подмятане ей така, на шега, от Виктор по време на снимките на Дяволските игли през Август.

– Абе, Брани, що не вземеш да прекосиш Южната патагонска ледена шапка? Точно като за твоите изпълнения е нещо такова..
– Да бе, да…не съм чак толкова луд, братле…

Двадесет дни, четири ледника, едни Алпи и малко четене на източници в мрежата по-късно…

В един слънчев септемврийски следобед си седяхме с Киро в двора му и обсъждахме трекинг групата за Патагония, докато отхвърляхме ремонтна работа.
Ей така “невинно” споменах идеята на Виктор за Hielo Continental в разговора – като пълната идиотия, която наистина е. Киро – какъвто е изрод и той – само толкова му трябваше.
Започнахме с въпроси от типа на “колко време”, “какъв точно е терена”, “колко екипировка ще влачим”…и приключихме с “Абе, трябва да тренираме добре, че като те знам и тебе, няма да има отказване, освен ако някой от двамата наистина не умира…”
Смях…от оня леко нервния и черен, дето излиза, когато знаеш, че се хващаш с нещо колосално, което ще те изкара далеч извън зоната ти на комфорт…
Ще можем ли да направим преминаването по дължина, от север на юг, без преснабдяване и външна подкрепа?

Идеята изглеждаше луда, малоумна, почти невъзможна…
Да де, но имаше хора, които вече са го правили. Точно двама. И единият от тях – Бьорге Оусланд – щеше да е в България по време на Банско Филм Фест. Киро отиде, за да разговаря с Бьорге, а резултата от “разузнавателната операция” изненада и двама ни. Бьорге не само разказа всичко, което може за краткото време, което имаше на БФФ, но и ни даде личния си мейл и ни помага и подкрепя със съвети и до днес. Когато не е някъде по леда и самия той, разбира се, което към днешна дата означава Аляска…

Вдъхновихме се! Надъхахме се! Ще вземе да стане тая щуротия!
– Правим ли го това, наистина?
– Действаме!

Започнахме все по-активно да търсим информация, да разглеждаме най-подходящата екипировка, да правим бюджета за експедицията…Колкото повече изяснявахме въпроси по проекта, още двойно толкова възникваха в процеса на работа.
На тази експедиция нямаме право да пренебрегваме и най-дребния детайл. Малко повече пристягане от ръкавиците, малко по-къс ремък, отколкото трябва, малко по-неудобен колан за теглене на шейната, да забравиш да ядеш по график, докато теглиш…какви да са сечивата, какви котки са най-адекватни…предвид тежкия характер на работата, колко лек инвентар можем да си позволим? Какви обувки са най-подходящи, с какви ски да е водача, а какви да носи теглещия шейната…?
Всеки грам е от значение и всяка специфична особеност на екипировката може или да осигури успеха ни, или да ни закопае под леда…буквално!
А въпросите сякаш изникваха нови и нови непрекъснато…
Единственото сигурно беше, че трябва да тренираме. Много и усилено. Но също така структурирано и методично. Няма полза да си изгърмим всички патрони от пренадъхване и когато се окажем на терен…да сме с празни резервоари.


Започнахме да теглим гуми, натъпкани с камъни, да дебнем прогнози, да се молим планинските водопади и големите язовири да замръзнат стабилно, за да можем да си направим тестовете на оборудването и да тренираме в максимално реални условия…

Последните седмици бяха пълна лудница…работа по проекта, работа по принцип, увеличен интензитет на тренировките, ровене за инфо, недоспиване, още недоспиване, още тренировки…

А следващите няколко седмици ще са още по-луди…
Нямаме търпение вече да заминем! 
Неизвестностите винаги, малко или много, ни мъчат преди такива големи приключения и винаги чакаме нетърпеливо момента, в който ще сме на терен и ще направим първите крачки. В този момент, когато се хванем здраво за работа, всичко се нарежда…

Хареса ли ви статията? Или може би експедицията ни ви вдъхновява?
Ние вече активно се подготвяме за BIG ICE 2018 и всяка помощ ни е от огромна полза!
Можете да споделите с приятели и да ни черпите един хубав планински чай и да подкрепите делото ни, дарявайки през този бутон ^_^

TeaCup_Button

БЛАГОДАРЯ!