Истории от леда: Част Четвърта – Nunatak Viedma

Ден четири…
Вече свиквахме с рутината по леда и се чувствахме все по-комфортно сред безкрайната шир на Hielo Continental и след изгрев бяхме в движение. Маршрута ни за деня предвиждаше да изминем 6км и 200м денивелация до премката западно от Nunatak Whitte, да спуснем до платото между него и Nunatak Viedma, да изкачим още 200-300м до премката западно от Viedma и ако имаме време – да изминем още малко дистанция до CAMP2 – приблизителните GPS координати на вторият лагер на Бьорге и Томас в района, намиращ се южно от Nunatak Viedma. Очакваха ни 20км до премката зад Nunatak Viedma, а в идеалния случай и още 10, до CAMP2. 30км при 10ч светлина. Ако задържаха добрите условия, можеше и да ни се получи.

Сутринта терена беше лек, цепнатините бяха тесни и все още добре запълнени. За едно кратко спускане минахме пак на котки, а след това условията позволяваха дори да влачим шейната заедно, без да сме обвързани.
Вървеше ни доста добре.
Обядвахме под Nunatak Whitte с отлична гледка към масивите Torre и Fitzroy и взехме изкачването наведнъж, теглейки заедно.
Почти не усещахме товара, дори нагоре.

Спускането до платото от другата страна беше по-стръмно, минаваше през поле с доста широки цепнатини и се наложи да отделим време и да разузнаем маршрута.
Минахме отново на котки и потеглихме надолу обвързани. Аз водех шейната и избирах пътя, а Киро осигуряваше допълнителен контрол на скоростта, спирайки шейната с тежестта си, ако се налага.
Спускането на шейна по такъв тип терен е като да разхождаш много, ама много ентусиазирано куче, което непрекъснато опитва да скъса каишката. Като добавите в уравнението и цепнатини по около 2м широчина, запълнени със съмнителен сняг и още безброй много по-малки, и още толкова много по-големи, понякога и невидими, общо взето си заформяте доста интересен следобед…

Минахме нацепеното поле по фланга, покрай бергшрунда и щом цепнатините станаха по-нарядко увеличих скоростта, за да слезем по-бързо на платото. Долу ни чакаше още провиране между нацепени полета, но терена изглеждаше ок.
Докато спуснем около 300м денивелация до платото, на мен ми се размина 10-на пъти със скрити цепки, широки горе-долу, колкото обувките, а Киро пропадна и се самозадържа два пъти.
Hielo Continental ни правеше живота интересен отново…

На платото отново обухме ските. Провирахме се между нацепените полета и напредвахме на юг. От премката зад Nunatak Viedma ни деляха едва 6км, но деня беше напреднал. Терена вече не беше като билярдна маса, но все още позволяваше бързо движение. Съкратихме с още 2км дистанцията, но отново навлезнахме в разломите.
Отначало бяха леки бабуни, които позволяваха да движим на ски, но скоро се наложи отново да минем на котки и пикели и да започнем надлъгването с разломите, шейната и залязващото слънце. Скоростта ни отново падна до колосално бавна, а зейналите пасти на цепнатините изкушаваха шейната да потегли навътре във всеки удобен случай…

Продължихме напред още около час. Нервите ни се обтягаха все повече с настъпването на тъмнината. По здрач, след прилична доза борба с шейната и разломите, бяхме достигнали медиална морена в ледника, на около километър от Nunatak Viedma.
Разпънахме палатката там, на фона на източните стени на Cerro Dos Cumbres и Cerro Dos Cuernos. Гледката беше незабравима!
Новините за времето през следващите дни – също…

Хареса ли ви историята? Или може би експедицията ни ви вдъхновява?
Ние вече активно се подготвяме за BIG ICE 2018 и всяка помощ ни е от огромна полза!
Можете да ни черпите един хубав планински чай и да подкрепите делото ни, дарявайки през този бутон ^_^

TeaCup_Button

БЛАГОДАРЯ!