Истории от леда: Част трета – Cerro Ramon de Girrard

Ден трети…

След вчерашната 15-часова епопея (предимно с първа буква “с” и втора “ране”), едва се събудихме няколко часа след изгрева.
Станахме, колкото да се разтъпчем около палатката, да изядем промишлени количества храна и да заспим пак.
Деня ни реално започна в ранния следобед, когато бяхме възвърнали част от силите си.

Леда беше зле, цепките отворени, снежните мостове със съмнително качество…не таяхме надежди за адекватен прогрес.

Събрахме екипировката и започнахме слизането към платото на Hielo Continental.
Използвахме като контролни точки GPS координати от преминаването на Бьорге и Томас през 2003г. Състоянието на леда може и да беше коренно различно, но поне планините си бяха на мястото.
Двамата полярници бяха избрали маршрут с по-малка денивелация, различаващ се от този, предпочитан от местните гидове.
Предвид досегашния ни опит с условията, предпочетохме да се придържаме към препоръките на местните, но да сравняваме двата маршрута, когато е възможно.

Следващата ни цел беше лагер в основата на Cerro Ramon de Girard. На 15км от сегашната ни позиция при около 6ч оставаща светлита и привидно лек терен. Уж трябваше да се справим.

Co. Ramon de Girrard е с височина от 1494м и е по-скоро насип камъни, стърчащ на има-няма 100м над леда, отколкото “връх”. Гадината също така изглежда все едно е на 2, а не на 15км.
Всичко на ледената шапка изглежда по-близо и по-малко, отколкото всъщност е.
Свикнали сме с размерите на планините в България и едва ли не очаквахме същото и от Hielo Continental…а там играта е колосално различна.
Простора и мащабите на нещата могат да те смажат…
Цял ден вървиш към планина, висока едва 3000м, а мащабите и с всяка крачка стават все по-грамадански…сякаш си не на леда, на едва 1200мнв, а в Хималаите, под гиганти като К2 и Нанга Парбат…
С всяка секунда, кордон Mariano Moreno растеше, а ние се смалявахме. На такива места се чувстваш като математическата дефиниция за точка…безкрайно малък…и безкрайно незначителен. Липсата на вятър и пълната тишина само допринасяха за това усещане. Бяхме не подтиснати, а респектирани от пустотата и мащабите, с които четката на природните стихии рисуваше тук…красотата беше буквално неземна…

На платото се оказа, че условията всъщност са добри и дори ставаше за ски. Какво щастие само!! Движехме с над 3км/ч средна скорост. Бяхме “бързи”…и ни вървеше сравнително леко. Свикнахме и с цепнатините и ги преодолявахме все по-смело и бързо.
Променихме маршрута към използвания от Бьорге, за да си спестим 200м изкачване. По залез бяхме изминали почти 13км и бяхме на отлично равно място между цепнатините, на под километър от норвежкия лагер отпреди 14г…

“Скучен” ден, без опасности и проблеми.
Вечеряхме и заспахме с надеждата и утрешният да е такъв.

Хареса ли ви историята? Или може би експедицията ни ви вдъхновява?
Ние вече активно се подготвяме за BIG ICE 2018 и всяка помощ ни е от огромна полза!
Можете да ни черпите един хубав планински чай и да подкрепите делото ни, дарявайки през този бутон ^_^

TeaCup_Button

БЛАГОДАРЯ!