Брани и Кирил експериментират със системата за влачене на “шейната”. Облечени са с експедиционните дрехи: Aclima WarmWool Overall и Rab Upslope Jacket, предоставени за BIG ICE съответно от Skisharki и K2 Outdoor

Вероятно сте чували за her Majesty’s Special Air Service: едно от най-разпознаваемите в световен мащаб военни подразделения със специално назначение, които са известни и със своя брутално труден селекционен процес. Няма как да не сте виждали и тяхната “Winged Dagger” емблема, с незабравимия и удрящ право във воинските сърца девиз “Who dares wins”…

Звучи надъхващо, нали? 

Веднага го асоциирам с Продановите думи “Има ли воля, има и път”. Също и с простоватите, но много верни думи на Стоичков – “Който играе печели, който не играе, не печели.”. Не съм вярвал, че някога точно него ще цитирам, но сериозността и патоса на последните няколко изречения направо си просеха поне малко да ги осмея. Потърпете, ще стигнем и до ядрото на това, което искам да кажа…

Та…
SAS…Who dares wins…


Това им е официалния девиз. За пред медиите. За вербуване на млади войничета, пълни с мечти, мотивация и…протеинов шейк, основно…то на 20 какво ли друго да ти е в главата, освен да се бориш с живота и другото с “Ж”, дето хем се не търпи, хем без него не става…не “не става”, ами “не може”. Ако не става се завираме в друг набор от тийн проблеми…

Веднъж обаче попаднали в такова подразделение, или в каквато и да е среда на професионалисти в екстремна сфера, веднъж щом трябва и вие да сте от тези хора, откривате, че зад принципа “Who dares wins” и цялата мъжкария и надъхвация, стои една тиха, методична и йерархична планина от по-малко известни девизчета и необходими умения, които обаче са малките зъбни колелца, осигуряващи вашето (и не само) оцеляване.

Започвайки от приложимия във всеки един микроцикъл на “наблюдение-оценка-решение-действие” девиз “Check and test, check and test” и минавайки през – цитирам Jim Jefferies – мечтата на всяко едно малко африканче “Don’t die today, don’t die today…” и стигайки до любимия ми “Внимавай най-много на най-лесните участъци. Тъпите инциденти са утрепали най-много хора.”

Ако преследването на всяка една мечта започва именно с това да се осмелим да помечтаем, а след това да направим и първите стъпки, то довеждането и до край се крепи върху основа от много и здрава работа, години на непрестанни тренировки и усъвършенстване, 100% концентрация в 100% от времето и непрекъснат процес на наблюдение и преоценка на условията, и адаптиране на решенията ни за действие към тях.
Следващия път, когато гледате яко Wingsuit видео, или снимките на някой, който “изживява мечтите си”, помислете над това колко години опит и подготовка са нужни, за да се стигне до там. Помислете добре над това, че свободата си има цена.

В този тип работа много помага да си упорито говедо. Но упоритостта трябва да бъде съчетана с една солидна доза разум и адаптивност. Дали под обстрел, под разтворен купол или в планината под всичките и форми – човек трябва да слуша околната средата, да има очи и уши за нейните намеци и уроци и да бъде най-вече АДАПТИВЕН. Да се съобразява и променя, в зависимост от изискванията на конкретния проект или конкретната ситуация.

Защото в крайна сметка, навлизайки в света на екстремните дейности (не съм спортист и няма да се кривя да ги наричам спортове – там където зависят животи от нашите решения е несериозно и пошло нещата да се обръщат на спорт и забавление на масите), ние се поставяме в условия, в които собственият ни живот и този на близки, приятели, роднини, или пък на нечии чужди близки, приятели, бащи, майки, деца – зависят от нашите решения. В такава ситуация, мили приятели, НЯМАМЕ право на оправдания.

Няма “ама аз трябваше повече да тренирам”, “ама то изглеждаше ОК”, “мислех си, че ще се справя”, “явно не сме преценили условията добре”…и любимото ми “ама аз не знаех…”.
Когато сте изправени пред животозастрашаваща ситуация, а това – в планината, във въздуха, във/под водата и.тн – е просто въпрос на време – уверете се, че сте въоръжени с всички знания, умения и опит, с които можете да се въоръжите. Всичко това е с цел вашата реакция да бъде максимално адекватна и да резултира в положителна развръзка.
Защото, както вече казах, ако зависи нечий живот от вас, нямате право на оправдания. Точка.

Най-голямото ви оръжие срещу такива ситуации е превенцията. Предварително да се научите – да минете теоретични и практични курсове, да четете, да се информирате, да трупате опит от по-опитните в съответната среда, непрекъснато да израствате и да напредвате БАВНО.

В днешния свят е много изкушаващо да използваме финансовите си средства и достъпността на екстремното (защото става все по-достъпно), за да напредваме бързо и да правим все по-готини неща и да живеем все по-яко…Бързият прогрес обаче носи със себе си нещо много тежко – бърз растеж на уменията в чисто технически аспект, контриран от липсата на опит. А опит се трупа само по един начин – с практика и с натрупване на времето, прекарано в една екстремна среда.

Прави ми впечатление, че всичките ми ментори – било то в катерене, парашутизъм, ски…каквото щете – настояват за адекватно темпо на напредък. Никой от опитните хора не бърза. Натрупали са опита и умението си с години. И е нормално всички ние, които вървим по стъпките им, да трупаме своите опит и умения с по-бавни темпове.
Бързия напредък крие капана на това да се захванем с нещо много трудно и да се окажем в опасна ситуация, с която можем да се справим технически, но нямаме опита, за да преценим кое е правилното решение. И тогава нещата – както показва статистиката за тенденцията на смъртните случаи в екстремни среди от последните години – генерално се засират, при това много мощно…

С бързо наближаващите дати за заминаване на нашата експедиция все по-често си задавам въпроса “Готови ли сме за това?”. Малкото дяволче на предстартовите съмнения се прокрадва редовно преди такива големи проекти.

Е…готови ли сме?

От едно известно време някои мисли в главата ми протичат на английски с почти холивудски и надъхващ воински глас (с британски акцент със северни корени):
“We’re gonna fuckin’ do this!”

Винаги обаче има и един контролен орган от сержантски характер, който настоява “Make sure you get your shit right, or people may end up dead!”

Слушам ги и двата, но с годините като че ли все повече клоня към втория.
Макар да е неразделна част от работата в трудни екстремни условия, прекомерното надъхване може и да е пагубно. Добре е един опитен сержант да му дърпа юздите и да му инжектира малко опит през врата, та в кратуната.
Няма начин напълно да премахнем риска. Но чрез добра подготовка, риска може да бъде намален до относително контролируеми граници.

Целта е голяма, терена труден, условията вечно-изменящи се, информацията недостатъчна…както винаги. Предизвикателство във всеки един аспект.
Изминаха неизброими часове в гледане на карти, снимки, филми, четене на статии, дискусии кой е правилния подход, тренировки, подбор и тестване на екипировка, експериментиране всячески с наличното оборудване, импровизации с минимален инвентар, проучване на аварийни маршрути…

Толкова с разхвърляните ми мисли от днес…

Осмелихме се…
Подготвихме се…
А ще победим ли?
Ще видим на терен.
Това решение ще вземе планината, ако ни сметне за достойни. Ние можем само да се съобразим с него.

текст: Бранислав Бранков (същия, дето нещо там се мъчи на снимката горе)
снимка: Александър Вълчев, АdoreOutdoors

Хареса ли ви статията? Или може би експедицията ни ви вдъхновява?
Ние вече активно се подготвяме за BIG ICE 2018 и всяка помощ ни е от огромна полза!
Можете да споделите с приятели и да ни черпите един хубав планински чай и да подкрепите делото ни, дарявайки през този бутон ^_^

TeaCup_Button

БЛАГОДАРЯ!